Авторското право в интернет е едно тъй дълго изречение
Има ли някъде и ще има ли някога точка?
Какво е авторското право в интернет? Океан, вселена, много дълго изречение? Има ли в него и ще има ли някога точка? Как да се ориентираме? Какво произтича от новите нет правила за автора и за потребителя на съдържание? Тук ще потърся някои от възможните отговори.
Внимание, крадец в нета!
Едно от големите преимущества на четенето в интернет е, че можеш да си водиш лесно „записки” от видяното, включително като копираш пасаж, дума или даже по-голям текст. Да го прибереш в папка на компютъра за по-късен прочит или друг вид работа. Или да пратиш това, което си харесал, на приятел, за да го обсъдите, например.
Забелязали ли сте, че в българоезичното медийно уебпространство се множат информационните сайтове, които ви лишават от тази възможност и това улеснение?
Все по-често няма да можете да маркирате или да копирате маркираното. А ако успеете, после при пействането вместо избрания текст ще видите нещо странно и нечетимо, маймуни и други знаци някакви.
Каква е връзката с авторското право в интернет?
Пряка. Очевидно тези сайтове са пострадали сериозно и неведнъж от посегателства върху техните страници, за да прибегнат до такава драстична техника за защита, включително в ущърб на техните потребители.
Действително, информационните сайтове са може би най-потърпевши от нерегламентирани действия с публикациите им. Техните собственици и екипи влагат средства, умения и таланти. Предоставят информация на читателите си в мрежата безплатно – нали искат повече хора да четат тях, а не конкуренцията. И всичко това – за да грабне някой „колега” труда им, без даже да посочи източника.
Некрасиво, откъдето и да го погледнеш!
Много са интернет медиите у нас, които нямат задръжка да публикуват вече публикувана новина. Не се стряскат и от това, че могат да пострадат в класирането от търсачките заради дублирано съдържание. А понякога – противно на всяка логика – могат да се класират в резултатите от търсенето по-напред и от оригинала. Тоест, да бъдат възнаградени за присвояването.
Как изглеждат нещата в странство?
Бърз преглед в интернет сайтовете на някои световни медии в Англия и САЩ, Испания и Франция, Германия, Италия и Русия показва, че такъв проблем там няма. Проблем с появата на маймуни вместо букви.
Интересно. Там не крадат ли интелектуална собственост в интернет? Или пък имат по-добра уредба за регулиране на нейната защита? Или пък още не са се сетили да си пазят правата за сметка на потребителите?
Краденето – плюс-минус, сигурно го има навсякъде, така казват. Едва ли нейде по света е изнамерена и идеалната нормативна уредба за закрила на интелектуалната собственост и по-конкретно – на авторското право в интернет.
Но защо така на другите не им е хрумнало да си бранят труда, без много да му мислят за простия читател и потребител? Без значение дали имат или не право по закон за такава отбрана?
Не знам, нямам отговор на този въпрос. Дали пък у нас не се краде повече откъдето и да е другаде? На фона на неизмеримо по-малкия пазар, което прави щетите от кражбите по-осезаеми?
Така е било
Авторското право винаги е било една от най-сложните правни материи.
Според нашата законодателна уредба то възниква за „всяко произведение на литературата, изкуството и науката”, резултат от „творческа дейност” и изразено в „обективна форма”, със самото създаване на произведението. Толкова просто на пръв поглед!
Пишеш, рисуваш, композираш – и правото ти на автор вече е факт, при това – защитено по закон без необходимост от допълнителна регистрация на произведението.
Това се отнася и за всяко онлайн съдържание, публикувано в резултат на контент райтинг или контент превод, например.
От тук нататък обаче започват дебрите, особено с авторското право в интернет
Така беше и преди. Така е и днес, когато от господството и тоталното присъствие на интернет в живота на хората няма връщане назад. Правата на авторите продължават да са много сложна материя.
В ерата на интернет тя е допълнително усложнена – вече с дигитални подробности за тяхното конкретизиране и закрила. И усложненията продължават...
Какво казва българският закон
Законът за авторското право и сродните му права удари четвърт век през август 2018 г. За това време е преживял 20 изменения и допълнения, последното от които е през март 2018 г.
Според Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) българският закон е „много демократичен”. Той съдържа „презумпция за авторство”, стига авторът да е посочен по обичайния за това начин, без друга регистрация. Това изтъква EUIPO в сайта си – в „Често задавани въпроси за авторските права” на български език.
В нашия закон обектите на това право са изчерпателно изброени и конкретизирани във всяка от сферите на творческата дейност. Тук са и произведенията на литературата, на научната и техническата литература. На публицистиката и компютърните програми.
Стоп! Публицистиката, но не и новините!
В закона новините са извадени от обектите на авторското право.
Ето ви една евентуална посока във възможните дебри. Какво разбираме под „новина” – факта за това, което се е случило или неговото изразяване в писано слово, какъвто жанр има в журналистиката?
И ако е второто, това значи ли, че всеки може да си го заимства, както му дойде, включително и дословно, без да влезе в нарушение?
Ами ако „новината” е разказана особено артистично, това няма ли да отиде към „публицистика” и пак да стане обект на авторското право?
И ако възникне спор по въпроса, трябва ли всеки път да ходим на съд?
Ето вероятно защо някои от новинарските сайтове у нас са решили въпроса с един замах – нямате вариант „copy-paste” и толкоз! Ако ще преписвате, ще трябва и да се потрудите, като си наберете текста буква по буква.
Този подход може и да не решава въпроса с краденето, но все пак го забавя и затруднява. Със сигурност обаче затруднява и редовия потребител, на когото и през ум не му минава да прави нет нарушения на закона.
А нали уж за него всички се борят! Нали в негово име се водят състезателни битки в мрежата – как да му стане по-интересно и по-полезно, за да се връща отново и отново на същото място в мрежата. Да генерира трафик, да увеличава нечии продажби. И това далеч не са всички ползи за потребителя с главна буква, както ще научите и през нашата услуга контент консулт.
Той пък, слава богу, също не е вчерашен и знае как да работи с мишката – назад и нататък. Ще си намери друго, по-приветливо място в мрежата.
Авторското право в интернет – има ли си то държава?
Да се върнем на правата ни като автори в глобалното виртуално пространство.
Могат ли те по принцип да бъдат регулирани само в една отделна държава, ако за това интернет пространство всъщност няма земни граници? Няма как и един планетарен закон да регулира отношенията с авторите във всички страни.
Следователно, решенията са доста по-сложни и изискват допълване и взаимодействие между националното и трансграничното начало.
Днес създаването на сайт е нещо обичайно – и за бизнеса, и за отделния блогър. Този сайт или блог става една малка медиа в пространството на голямата медиа интернет. Цифрите за появата на нови сайтове на минута и на ден са зашемещяващи – от стотици хиляди до милиони.
Логично е всеки сайт или блог да се съобразява с нормите на местното законодателство по въпроса за авторските права, в нашия случай – с българското. Възможно ли е обаче неговият собственик да попадне под ударите на закона в друга държава дори когато спазва вътрешното законодателство?
Защо не! Сайтът е достъпен от всяка точка на света с интернет покритие. Нормално е при отсъствието на общо законодателство да съществуват законодателни различия в отделните държави.
Регулация по европейски
Приемаме и вярваме, че българското законодателство е достатъчно добре синхронизирано с европейското, все пак повече от 10 години сме в ЕС.
В Евросъюза пък до този момент авторското право е регулирано в над десет директиви, поне пет от тях третират различни негови аспекти в дигиталния свят. Основната – Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество, вече е на 18 години.
Дълго в структурите на ЕС се подготвяше още една директива – 2016/0280, за авторското право в цифровия единен пазар. Един от спорните въпроси беше свързан с тънката граница между свободата на словото и закрилата на автора и опасността тя да бъде пресечена за сметка на свободата. Тази директива (вече 2019/790) е приета през април 2019 г. и е в сила от 7 юни. България ще трябва да съобрази законодателството си с нея.
В мотивите си за актуализирането на нормативната база Европейската комисия признава, че от 2001 г. тя не винаги е съответствала на „цифровия пейзаж”.
Новата директива формулира три основни приоритета:
- По-голям и трансграничен избор и достъп до онлайн съдържание;
- Усъвършенствани правила за авторското право по отношение на научните изследвания, образованието и приобщаването на хората с увреждания;
- По-справедлив и устойчив пазар за творците и пресата.
Не е забравено и „пиратството” в медиите
Този термин е използван в прессъобщението на ЕК за представяне на новата директива. Там е казано, че предложенията за издателите на пресата ще ги въоръжат в борбата с „пиратското използване” на съдържанието.
Колкото и да е широкообхватен смисълът, вложен от Комисията в думата „пиратство”, нашият пример с краденето на информация се вписва в него.
Идеята е издателите на печатни издания да получат права на носители на авторско право като самите автори „при цифровото използване на техните публикации в пресата”.
Без това да накърнява правата на авторите!
Директивата предвижда още тези медийни издатели да могат да претендират и за „дял от обезщетението за действителното използване на произведението”.
Без това да отнема от обезщетението на авторите!
Така европейският законодател отчита ролята на издателите в инвестирането и за създаването на качествено журналистическо съдържание. Според ЕК новото право ще засили позициите на издателите при договарянето на условия за онлайн използване на техния контент и за неговата защита.
В защита на авторското право можем да се възползваме и от закона в САЩ
Без да продължаваме нататък в дебрите на авторското право в интернет, да кажем само, че борба с пиратите в мрежата може да се води и по... американския закон.
Дори без да се стига до US съд!
Само времето ще покаже коя уредба ще е по-ефективна – европейската или американската.
Законът за авторското право в цифровото хилядолетие (The Digital Millennium Copyright Act – DMCA) е приет през 1998 г. от Сената на САЩ. Сред защитните мерки той предвижда и премахване или блокиране в интернет на материал, за чието пуликуване авторът не е дал разрешение. Затова засегнатият може да поиска сваляне от интернет на съответното съдържание.
Жалби могат да се подават и пред световни търсачки като Google, Yahoo и Bing, ситуирани в Щатите, които след проучване и при определена процедура могат да накажат нарушителя. Съществува, разбира се, и процедура срещу възможни фалшиви оплаквания.
От Google, например, предупреждават своите потребители, че могат да понесат отговорност за вреди, причинени от неоснователна жалба.
И ги съветват, ако не са сигурни дали има или не нарушение на авторското право в интернет, да се консултират с адвокат.
Адвокатът е единственото сигурно нещо
В това изключително дълго изречение авторското право в интернет се надбягва със законодателството в една или повече държави и по целия свят, както и с изпреварващия прогрес на технологиите. Може да се каже, че надпреварата не е равностойна, а технологиите винаги ще са с едни гърди напред.
Та ако някъде бихме могли да стъпим на нещо сигурно и да поставим макар и за кратко точка, то е консултацията със специалист, когато имаме проблем с авторското право.
Затова ако се чудите дали с едно или друго свое действие не нарушавате в мрежата нечии права на автор, обадете се на адвокат!
Ако ли пък не сте сигурен дали върху вашия онлайн авторов труд не е извършено нередно посегателство, пак първо се допитайте до адвокат!
Каквото и да решите да предприемете на полето на авторското право в интернет, било за да атакувате или за да се защитите, най-добре е да започнете с консултация при специализиран по тези въпроси юрист.
Струва ми се, че той не би посъветвал никого да отвърне на неправомерно действие със засягане на нечии права...
Илюстрация
Снимки: Pixabay, Geralt; сканове