В полето за търсене на Google има англо-български изрази, в които втората дума е „превод”. Сред тях е и „content превод”. Какъв интерес се разкрива? С какво той може да е особено полезен за малкия бизнес у нас?
Ако напишете в Google английската думичка content, търсачката ще ви пусне падащо меню с допълнителни комбинации, за да разбере какво по-точно ви вълнува. Тази функция се нарича Google autocomplete и можете да я активирате през настройките на браузъра, който ползвате. Тя ще ви улесни с предвижданията си, за да може след това търсачката да отговори още по-добре на вашия интерес.
Ако ползвате Google.bg, наред с другите прогнозни варианти автодовършването ще ви попита дали нямате предвид „content превод”. Това може да е и първият въпрос, който ще ви бъде зададен. Тоест, дали не се чудите как се превежда на български тази чуждица.
Наличието на този израз – „content превод”, на това място в Google може само да ни радва
То показва, че въпросът какво означава думата „content” и какъв е нейният превод на български е задаван не един и два пъти на любимата търсачка. Това трябва да са имали предвид хилядите, написали на кирилица „превод” след латинското „content”. А като често задаван въпрос Google го включва в своите прогнозни хипотези за търсене.
При това желанието за превод на български излиза без допълнително подсказване във вид на кирилска буква например. И съвсем не излиза при възможното дописване за другите термини от колонката в скана по-горе.
Дали защото изразът „content marketing” е по-познат на българската публика или защото въобще няма интерес към него у нас, но Google е засякъл по този въпрос питания само на руски. Подсказките са „по русски” или „перевод”.
Подобно е положението и със словосъчетанията „content strategy”, „content creation” и други. Любознателността на BG аудиторията още не е предизвикала достатъчно натрупване, за да си заслужат и те българското „превод”, а не „перевод”.
Какъв е изводът дотук – за нашето любознание?
Малко вероятно е в Русия контент маркетингът, контент стратегията и създаването на контент да са по-непознати, отколкото у нас и по тази причина въпросът да се задава повече на руски. Особено, като имаме предвид, че според сайта InternetLiveStats.com българските потребители на интернет за 2016 г. са били 0,1% от потребителите в света, а руските – 3%. Затова ще приема, че тези термини все още очакват заслуженото си внимание и на български.
Но ще се зарадвам с пълна сила поне на първата стъпка в тази посока – на очевидния интерес към основната съставка от всички комбинации, а именно – към контента.
Когато започвах този блог, се постарах да уточня и обясня своя терминологичен избор на английската дума „контент”. Не защото се увличам по чуждици. И не защото „съдържание” не е точната дума на български за „content”. А защото с използването на „контент” и производните от него термини се внася по-голяма точност, яснота и краткост за същинското действие. Ако ви е интересно, можете да си припомните моите аргументи в полза на контента тук.
Сега виждам, че интересът към точния смисъл на думата контент, който стои зад търсенето „content превод” не е само мой. Явно не само аз правя разграничението между контент и съдържание.
Защото контент наистина е нещо повече от съдържание
Той е най-вече съдържание, предназначено да се възпроизвежда в уеб пространството с всички произтичащи от това особености. Текст и послания в сайтове и блогове, постове в социални медии, изображения, графики, аудио записи и видеа в нета – всичко това в нашия век е съдържанието, което се подразбира под думата контент.
Това съдържание, наречено контент, засяга всички области – бизнес, медии, култура, спорт, каквото се сетите. Все по-малко са „нещата от живота”, за които няма да намерим представяне или информация в мрежата. Все по-рядко се случва да си зададем въпрос и да не посегнем за справка, подробности или указание към устройството за връзка с интернет, което ни е подръка.
Ако се запитате как да стигнете до най-близката до вас в момента пицария и телефонът ви покаже най-краткия път, то е благодарение на създадения за тази цел контент.
Ако искате да отидете на концерт, първо ще разгледате онлайн програмата, която ви интересува, после може и покупката на билети да направите от телефона си.
По подобен начин ще използвате създаден от някого контент, за да запишете детето си в детска градина или да кандидатствате някъде за нещо.
За каква справка интернет не би ви свършил работа? Аз си представям само, да кажем, пазаруването в кварталната бакалия или плод-зеленчук, но и те няма да се задържат дълго офлайн.
Какво е общото между „content превод” и малкия BG бизнес?
Може би малкият бизнес е „виновен” за появата на „content превод”, защото той има най-голяма полза от точния превод.
Едрият бизнес у нас отдавна е наясно със значението на чуждицата. Отдавна е осигурил редовен приток на контент за своето онлайн присъствие. Поддържа специализирани отдели – маркетингови, пиарски или даже контент маркетингови. В тях експерти по дигитален маркетинг съветват как бизнесът да се развива с помощта на контента. Контент автори създават необходимото съдържание.
Средно големи предприятия, които не могат да си позволят специализирани звена за контент, се обръщат към услугите на рекламни и SEO агенции. И получават търсения продукт на определена цена. Това поведение също издава яснота относно значението на думата.
При малкия бизнес положението е съвсем различно. Там трябва да се обяснява що е това контент и каква е ползата от него. Едва по-късно може да бъде осъзната потребността онлайн присъствието да се захранва с подходящо съдържание.
Но дори тогава възникват други пречки. От финансов характер. От некомпетентност.
Малкият бизнес обикновено води не много равна битка за място под слънцето. Поне у нас е така. Гледа да „върже двата края”. Как да задели средства и за качествено присъствие в интернет, още по-малко за „някакъв си контент”. „Направи си сам” често е вариант за изход. Не на всички обаче е дадена дарбата на Дан Норис – да върти и бизнеса, и контента.
„Имам сайт, но той е едва на трета страница!”
Това недоволство сподели преди време един успешен според мен доставчик на битово-комунални услуги. Той дори уточни, че предлага услугите на фирмата си от няколко сайта, но този, който иска да наложи, не мърда от трета страница в Google.
„Искам да съм на първа”, конкретизира претенцията си той.
На първа обаче беше с един от старите си вече разлюбени сайтове. Трябва да призная, че по отношение на съдържанието нямаше особена разлика между двата сайта. Новият беше малко по-приветлив като уеб дизайн, нищо повече. Но пък старият, логично, с годините беше навъртял повече трафик.
Този мой познат предприемач не знаеше какво означава контент. Но поне беше наясно, че трябва да потърси външна помощ за своето, по-точно – на бизнеса си, интернет присъствие.
Не знаеше какво друго освен „сайт-визитка” може да му даде добрата външна подкрепа. Следователно, нямаше как да определи правилно целите на сайта, нито да формулира добро задание към фирмата-изпълнител. Тя пък от своя страна беше отговорила на поръчката без допълнителни идеи, а за контент бе възпроизвела наличния с променен донякъде словоред.
За да атакува желаната първа страница в SERP, клиентът беше подходил количествено – с повече на брой „визитки”. А може би именно една качествена контент маркетингова офанзива би го насочила по-пряко към целта му в Google.
Всъщност челната позиция трябва не само да се постигне, но и да се задържи и развива
И тук правилната намеса на „контент преводача” би могла да помогне много.
Да допуснем, че сайтът, за който стана дума, успее да се добере до заветната първа страница. Без ново съдържание, при това – подходящо ново съдържание, той може много бързо да отлети отново назад. Подходящо пък ще е онова съдържание, което върши работа на потребителите на сайта. А те очевидно са и потенциални потребители на предлаганата услуга.
Следователно, контентът не е някаква мантра, която може да даде резултат само с повтаряне и разбиране за неговото значение. Той иска непрекъсната мисъл, умно вграждане в стратегии и планове и последователно изпълнение и обогатяване.
Според данни за началото на 2019 г., цитирани от Websitehostingrating.com, на ден се публикуват над 4 милиона блог поста. Над 5 милиарда дневно са търсенията в Google. Това са запитвания за информация, на които се очаква отговор във вид на контент.
Каквито и да са тези стойности за България – видимо в хиляди пъти по-малки според нашия дял в общото интернет потребление, те пак са значителни и за нашите мащаби.
Затова пък не би трябвало съществено да се различават световните проценти за доверие в изнесената информация и недоверие в рекламните публикации. Посочените от Websitehostingrating.com стойности в случая са 81 и 80 на сто. Тоест, 81 процента от потребителите вярват на блог постовете и пак толкова не вярват на обозначените като реклама текстове.
Това са изключителни аргументи в полза на контента
Означава, че създаденото съдържание не е само милиардна част от всичко, което доверяваме за публикация в интернет. То има сериозен шанс да спечели доверието на потребители, които пък имат потребност от този контент.
Блог постовете, за които става дума в цитираните по-горе числа, като правило представляват задълбочени смислени разработки. Авторите се състезават за вниманието на своята публика в ожесточена конкуренция. Основният им коз е да бъдат интригуващи и полезни. Само тогава създаваният контент ще работи.
Опитвам се да кажа, че търсенето за „content превод” е едно прекрасно начало. То обаче не би струвало много, ако не продължи с търсения на преводи и за другите термини от колонката на Google autocomplete. Не на „переводи”, а именно на преводи.
Content marketing, content creator, content writer, content manager – тези термини са се подредили добре като търсене на английски. Тяхното значение представлява интерес за англоговорящата аудитория. Както можем да се досетим, тя е и големият процент в дела на световните интернет потребители, след като английският е основният език днес за универсално общуване.
Термините очевидно са важни и за рускоезичния читател. Зад руското „перевод” стои не само любознателност, а и стремеж да не се изостава от времето.
Бих пожелала същия интерес и на българските потребители. Той ще е добър тласък за развитие и на малкия BG бизнес. Чрез контент.
Хайде да помечтаем още малко!
Веднъж разбрал що е контент и какво е мястото му в онлайн стратегията за неговия бизнес, дребният предприемач ще погледне и по-напред от лелеяната първа страница.
Къде по-напред – ще попитате. По-напред, в смисъл – още преди първите нерекламни резултати.
Там може би най-хубавото място е веднага след рекламните публикации, ако има такива. Казва се Featured Snippets. Това е синтезираното представяне на най-точния отговор на зададения въпрос, извлечен от текста, без той дори да се отваря.
Следва една също много привлекателна позиция, наречена People also ask с въпроси, близки до зададения. Ако човек намери там каквото търси, той отново може и да не стигне до първите заглавия в SERP.
Едва след това идват нерекламните резултати от първата страница. Там пък борбата е за максимум първите три места и най-вече за първото, което събира близо 30 на сто от кликовете.
Както се вижда, първата страница в Google въобще не е чак толкова заветна сама по себе си. В нея също има различни кътчета. Всяко от тях си има някой друг препъни камък. А мястото в тях се заработва само и единствено с особено стойностен, качествен, страхотен контент.
Това и още много ще научи нашият любознателен дребен предприемач. Стига само да продължи да изследва подсказаната от „content превод” тема.
